За доверието и границите
За инфлуенсър маркетинга и бъдещето
Извън бизнеса
За смелостта
Имало ли е кампания, която на хартия изглеждаше перфектна, но се провали? Какво научи от нея?
Не една. И всъщност съм благодарна за всяка такава кампания. Спортът беше огромна част от детството ми и още тогава научих един от най-важните уроци, които днес пренасям и в бизнеса: загубата понякога те учи на много повече от победата.
Мисля, че една от най-големите грешки в маркетинга е стремежът всичко да бъде перфектно. Перфектната визия, перфектният текст, перфектният момент. А перфектността е илюзия. Една кампания няма нужда да бъде перфектна, за да работи. Тя трябва да бъде истинска, навременна, да познава човека, на когото говори, и най-вече да има ясна причина да съществува.
Имала съм кампании, в които на пръв поглед всичко е било „както трябва", но резултатът не е бил този, който сме очаквали. И точно те са ми напомняли, че маркетингът не е опаковката. Красивата визия е само онова, което виждаме отвън. Зад нея стоят стратегия, психология, познаване на аудиторията, тестване, числа, грешки и способността да промениш посоката навреме.
„За мен провалена е не кампанията, която не е дала очаквания резултат.
Провалена е тази, от която не си научил нищо."
Кое маркетингово твърдение, което всички повтарят, смяташ за остаряло или дори грешно?
Със сигурност „няма лоша реклама". Има. И понякога лошата реклама струва много повече от бюджета, който си вложил в нея.
В маркетинга вниманието само по себе си не е успех. Можеш да накараш хиляди хора да говорят за един бранд и въпреки това да си нанесъл щета. Въпросът е с какво усещане остават тези хора, какво ще запомнят и дали след целия шум доверието към бранда е по-голямо или по-малко.
Особено днес, когато една грешка може да бъде заснета, споделена и умножена за часове, репутацията се изгражда много по-бавно, отколкото се губи. Затова никога не бих преследвала провокация просто заради reach, коментари или моментна популярност.
За мен добрата реклама не е тази, която просто кара хората да говорят. Тя е тази, която ги кара да запомнят правилното нещо за теб.
Работила си и с малки стартъпи, и с големи имена като Енджи Касабие. Каква е най-голямата разлика в подхода?
Честно казано, за мен разлика няма. И мисля, че точно това е един от най-важните принципи, които съм изградила в работата си. Не деля клиентите си на „големи“ и „малки“, защото зад всеки бизнес стои човек, който е решил да ми повери нещо важно за него. Понякога това е вече разпознаваемо име, а понякога е нечия идея, която тепърва започва и в която този човек е вложил всичко. Не мисля, че едното заслужава повече отношение от другото.
Разбира се, стратегията е различна. При утвърден бранд имаш история, разпознаваемост и вече изградена аудитория, с които трябва да се съобразиш. При един стартъп често започваш от бял лист и имаш възможността да участваш в изграждането на тази история от самото начало. И двете са много различни като процес и еднакво интересни за мен.
В крайна сметка професионализмът за мен не е да дадеш най-доброто от себе си, когато отсреща стои голямо име. Професионализъм е да го правиш независимо от името.
Кой е клиентът, с когото си имала най-трудния разговор и какво го промени?
Отдавна вече не определям подобни разговори като трудни. Напротив, мисля, че точно те са в основата на това един клиент да те уважава като експерт и да ти има истинско доверие. Ако виждам, че нещо не работи или знам, че няма да проработи, просто го казвам. Дори когато не е това, което човекът отсреща иска да чуе. За мен това е една от най-чистите форми на професионално уважение. Ако цениш клиента си, не му казваш „да“ на всяка идея, а му казваш истината.
Също толкова спокойно мога да кажа и „Аз сгреших“. Никога не съм усещала признаването на грешка като заплаха за авторитета ми. По-скоро обратното.
Според мен увереността не е да имаш нужда винаги да бъдеш прав. Тя е да можеш да отделиш собственото си его от работата и да признаеш грешката, да я поправиш и да продължиш по-добре.
Това, което ми отне повече време, беше да се науча да поставям граници. Да си позволя да казвам „не“, да не приемам всеки проект и да избирам не само с кого, но и как искам да работя. За щастие, научих го отдавна. И може би това е една от най-големите промени за мен като предприемач. В началото се радваш, че някой е избрал теб. В един момент разбираш, че и ти имаш право да избираш.
Инфлуенсър маркетингът: надценен или подценен през 2026?
Подценен е. Но мисля, че все още много брандове разбират инфлуенсър маркетинга твърде повърхностно. Избираме човек, гледаме броя последователи, изпращаме продукт, получаваме стори и очакваме продажби. За мен това не е инфлуенсър маркетинг, а просто закупена видимост.
Истинската му сила е в доверието. Следваме определени хора с години, допускаме ги в ежедневието си, чуваме мнението им и постепенно започваме да се доверяваме на избора им. Това е изключително ценен капитал за един бранд, ако партньорството е подбрано правилно.
И тук виждам един голям проблем, особено при брандовете с по-сериозни бюджети. Много често изборът на инфлуенсъри минава през посредници или агенции, които познават цифрите, но не познават достатъчно добре нито самия инфлуенсър, нито аудиторията на бранда. А добрият match не се намира само в Excel таблица. Трябва да знаеш кой следва този човек, за какво му вярва, как говори с аудиторията си и най-вече дали би използвал този продукт и без договор зад него.
Затова и не смятам, че най-големият профил автоматично е най-добрият избор. Понякога много по-малък създател на съдържание може да има в пъти по-голяма стойност за конкретния бранд, защото между него и аудиторията му има реална връзка.
За мен бъдещето на инфлуенсър маркетинга не е в еднократното „покажи този продукт“, а в добре подбраните дългосрочни партньорства.
Тогава не купуваш просто reach. Получаваш достъп до доверие, което някой друг е изграждал с години.
Ще каже ли AI „сбогом“ на малките маркетинг агенции,
или ще ги направи по-силни?
По-силни. Категорично. За мен AI е една от най-големите възможности, които малките агенции са получавали. Дава ни достъп до скорост, анализ и ресурси, за които преди бяха необходими много повече хора, време и бюджет. В известен смисъл изравнява терена и позволява на малък, но много добър екип да прави неща, за които допреди няколко години беше необходима огромна структура.
Но има една важна уговорка. AI може да ти даде сто идеи за кампания за секунди. Не може да усети човека срещу теб. Не може истински да разбере защо един клиент се страхува да направи следващата крачка, защо една история ще разплаче някого или защо две почти еднакви послания могат да предизвикат напълно различни емоции. Може да разпознава и анализира човешките емоции, но не ги преживява. А маркетингът в крайна сметка е комуникация между хора.
Затова не мисля, че AI ще замени добрите маркетолози. По-скоро ще направи много видима разликата между човек, който просто произвежда съдържание, и човек, който разбира защо го създава.
Техническото ще става все по-достъпно. Вкусът, интуицията, емпатията, идеята и способността да разбираш хората ще стават все по-ценни.
Какво би казала на себе си отпреди 5 години, точно преди да стартира DigiCup?
Вероятно същото, което бих си казала и сега: „Здравейте, номер 1 дойде.“
Звучи като шега и донякъде е, но винаги съм имала една малко необяснима увереност, че ще се справя. Не че всичко ще се получи от първия път, не че няма да греша или да има моменти, в които ще се съмнявам, а че каквото и да се случи, ще намеря начин.
Преди пет години може би не съм имала знанията, опита или спокойствието, които имам днес, но съм имала смелостта да започна, преди да се чувствам напълно готова. И сега знам, че точно това ми е било достатъчно.
За какво си мечтала като малка и какво би разказала на детето в себе си от сегашния ти опит?
Като малка мечтаех да бъда журналист. Представях си се в списание или в телевизия и, ако трябва да сме точни, това май е единствената ми детска мечта, която все още не съм осъществила. Казвам „все още“ съвсем умишлено.
Никога не съм живяла с усещането, че нещо е невъзможно. Когато истински поискам нещо, по някакъв начин започвам да търся пътя към него, вместо причините защо няма да стане. Понякога отнема повече време, понякога пътят изглежда съвсем различно от онова, което съм си представяла, но голяма част от нещата, за които някога съм мечтала, днес са част от живота ми.
А на малката Зори вероятно не бих разказвала много за това, което предстои. Не бих искала да ѝ развалям изненадата. Само бих ѝ казала да запази онова нейно детско убеждение, че всичко е възможно. Защото се оказа, че точно то ще ѝ трябва най-много.
Благодаря на Зори Владимирова за откровеността в този разговор.
Можете да следите нейната работа в @zoryvladimirova и агенцията ѝ @digicupagency.
Дума, която мразиш да чуваш от клиенти?
„Спешно.“
Защото в маркетинга много често „спешно“ всъщност означава „не го планирахме навреме“. А липсата на планиране не би трябвало автоматично да се превръща в спешност за целия екип.
Едно приложение/инструмент, без което не можеш да работиш?
Психоложката ми. Не е приложение, но след толкова години в маркетинга смятам, че спокойно влиза в категорията „основни работни инструменти“.
Ако трябва все пак да посоча технология, ChatGPT.
Ако DigiCup беше човек на парти, какъв би бил?
Със сигурност щеше да е зодия Близнаци. Цветен, любопитен, комуникативен и вероятно водещ три различни разговора едновременно. Щеше да е с чаша specialty coffee в ръка, да познава половината хора на партито и да привлече вниманието на останалата половина, без особено да се опитва.
Нямаше да е най-шумният човек в стаята, но със сигурност щеше да е от онези, които запомняш. Малко непредвидим, винаги с нова идея и категорично неспособен да стои дълго на едно място.
Всъщност... май току-що описах и себе си.
„Провалена е кампанията, от която не си научил нищо"
Зори Владимирова за грешките, които изграждат бранда
Има хора, които говорят за маркетинг с езика на таблиците и рекламните бюджети. А има хора, които говорят за него като за нещо много по-човешко, а именно доверие, истории, моменти, в които трябва да кажеш истината, дори тя да не е удобна. Зори Владимирова е от вторите. Човекът, на който можеш да разчиташ и да те съветва честно и откровено по най-добрия начин по трудния път на собствения бизнес.
Зад нея стои DigiCup - дигитална агенция, през която са минали както малки стартиращи бизнеси, така и утвърдени имена като Енджи Касабие. В агенцията тя води и курсове за жени, които искат да стартират собствен бизнес. Освен агенцията, тя стои и зад Libro Academy, където преподава езиково обучение. Също така е и основател на Goodly protein cookie - бранд за бисквитки със запомняща визия и дизайн.
С нея разговаряхме за провалени кампании, за инфлуенсър маркетинга през 2026, за мястото на AI в малките агенции и за един от най-разпространените маркетинг митове, който тя разбива без колебание. Защото, по думите ѝ, "провалена е не кампанията, която не е дала очаквания резултат. Провалена е тази, от която не си научил нищо."
Давай надолу за цялата статия
За провалите и перфектността
Давай надолу за цялата статия
„Провалена е кампанията,
от която не си научил нищо"
Зори Владимирова за грешките, които изграждат бранда
Има хора, които говорят за маркетинг с езика на таблиците и рекламните бюджети. А има хора, които говорят за него като за нещо много по-човешко, а именно доверие, истории, моменти, в които трябва да кажеш истината, дори тя да не е удобна. Зори Владимирова е от вторите. Човекът, на който можеш да разчиташ и да те съветва честно и откровено по най-добрия начин по трудния път на собствения бизнес.
Зад нея стои DigiCup - дигитална агенция, през която са минали както малки стартиращи бизнеси, така и утвърдени имена като Енджи Касабие. В агенцията тя води и курсове за жени, които искат да стартират собствен бизнес. Освен агенцията, тя стои и зад Libro Academy, където преподава езиково обучение. Също така е и основател на Goodly protein cookie - бранд за бисквитки със запомняща визия и дизайн.
С нея разговаряхме за провалени кампании, за инфлуенсър маркетинга през 2026, за мястото на AI в малките агенции и за един от най-разпространените маркетинг митове, който тя разбива без колебание. Защото, по думите ѝ, "провалена е не кампанията, която не е дала очаквания резултат. Провалена е тази, от която не си научил нищо."
Имало ли е кампания, която на хартия изглеждаше перфектна, но се провали? Какво научи от нея?
Не една. И всъщност съм благодарна за всяка такава кампания. Спортът беше огромна част от детството ми и още тогава научих един от най-важните уроци, които днес пренасям и в бизнеса: загубата понякога те учи на много повече от победата.
Мисля, че една от най-големите грешки в маркетинга е стремежът всичко да бъде перфектно. Перфектната визия, перфектният текст, перфектният момент. А перфектността е илюзия. Една кампания няма нужда да бъде перфектна, за да работи. Тя трябва да бъде истинска, навременна, да познава човека, на когото говори, и най-вече да има ясна причина да съществува.
Имала съм кампании, в които на пръв поглед всичко е било „както трябва", но резултатът не е бил този, който сме очаквали. И точно те са ми напомняли, че маркетингът не е опаковката. Красивата визия е само онова, което виждаме отвън. Зад нея стоят стратегия, психология, познаване на аудиторията, тестване, числа, грешки и способността да промениш посоката навреме.
„За мен провалена е не кампанията, която не е дала очаквания резултат.
Провалена е тази, от която не си научил нищо."
За провалите и перфектността
За доверието и границите
Кое маркетингово твърдение, което всички повтарят, смяташ за остаряло или дори грешно?
Със сигурност „няма лоша реклама". Има. И понякога лошата реклама струва много повече от бюджета, който си вложил в нея.
В маркетинга вниманието само по себе си не е успех. Можеш да накараш хиляди хора да говорят за един бранд и въпреки това да си нанесъл щета. Въпросът е с какво усещане остават тези хора, какво ще запомнят и дали след целия шум доверието към бранда е по-голямо или по-малко.
Особено днес, когато една грешка може да бъде заснета, споделена и умножена за часове, репутацията се изгражда много по-бавно, отколкото се губи. Затова никога не бих преследвала провокация просто заради reach, коментари или моментна популярност.
За мен добрата реклама не е тази, която просто кара хората да говорят. Тя е тази, която ги кара да запомнят правилното нещо за теб.
Работила си и с малки стартъпи, и с големи имена като Енджи Касабие. Каква е най-голямата разлика в подхода?
Честно казано, за мен разлика няма. И мисля, че точно това е един от най-важните принципи, които съм изградила в работата си. Не деля клиентите си на „големи“ и „малки“, защото зад всеки бизнес стои човек, който е решил да ми повери нещо важно за него. Понякога това е вече разпознаваемо име, а понякога е нечия идея, която тепърва започва и в която този човек е вложил всичко. Не мисля, че едното заслужава повече отношение от другото.
Разбира се, стратегията е различна. При утвърден бранд имаш история, разпознаваемост и вече изградена аудитория, с които трябва да се съобразиш. При един стартъп често започваш от бял лист и имаш възможността да участваш в изграждането на тази история от самото начало. И двете са много различни като процес и еднакво интересни за мен.
В крайна сметка професионализмът за мен не е да дадеш най-доброто от себе си, когато отсреща стои голямо име. Професионализъм е да го правиш независимо от името.
Кой е клиентът, с когото си имала най-трудния разговор и какво го промени?
Отдавна вече не определям подобни разговори като трудни. Напротив, мисля, че точно те са в основата на това един клиент да те уважава като експерт и да ти има истинско доверие. Ако виждам, че нещо не работи или знам, че няма да проработи, просто го казвам. Дори когато не е това, което човекът отсреща иска да чуе. За мен това е една от най-чистите форми на професионално уважение. Ако цениш клиента си, не му казваш „да“ на всяка идея, а му казваш истината.
Също толкова спокойно мога да кажа и „Аз сгреших“. Никога не съм усещала признаването на грешка като заплаха за авторитета ми. По-скоро обратното.
Според мен
увереността не е да
имаш нужда винаги да бъдеш прав. Тя е да можеш да отделиш собственото си его от работата и да признаеш грешката, да я поправиш и да продължиш по-добре.
Това, което ми отне повече време, беше да се науча да поставям граници. Да си позволя да казвам „не“, да не приемам всеки проект и да избирам не само с кого, но и как искам да работя. За щастие, научих го отдавна. И може би това е една от най-големите промени за мен като предприемач. В началото се радваш, че някой е избрал теб. В един момент разбираш, че и ти имаш право да избираш.
За инфлуенсър маркетинга и бъдещето
Тогава не купуваш просто reach. Получаваш достъп до доверие, което някой друг е изграждал с години.
Инфлуенсър маркетингът: надценен или подценен през 2026?
Подценен е. Но мисля, че все още много брандове разбират инфлуенсър маркетинга твърде повърхностно. Избираме човек, гледаме броя последователи, изпращаме продукт, получаваме стори и очакваме продажби. За мен това не е инфлуенсър маркетинг, а просто закупена видимост.
Истинската му сила е в доверието. Следваме определени хора с години, допускаме ги в ежедневието си, чуваме мнението им и постепенно започваме да се доверяваме на избора им. Това е изключително ценен капитал за един бранд, ако партньорството е подбрано правилно.
И тук виждам един голям проблем, особено при брандовете с по-сериозни бюджети. Много често изборът на инфлуенсъри минава през посредници или агенции, които познават цифрите, но не познават достатъчно добре нито самия инфлуенсър, нито аудиторията на бранда. А добрият match не се намира само в Excel таблица. Трябва да знаеш кой следва този човек, за какво му вярва, как говори с аудиторията си и най-вече дали би използвал този продукт и без договор зад него.
Затова и не смятам, че най-големият профил автоматично е най-добрият избор. Понякога много по-малък създател на съдържание може да има в пъти по-голяма стойност за конкретния бранд, защото между него и аудиторията му има реална връзка.
За мен бъдещето на инфлуенсър маркетинга не е в еднократното „покажи този продукт“, а в добре подбраните дългосрочни партньорства.
Ще каже ли AI „сбогом“ на малките маркетинг агенции,
или ще ги направи по-силни?
По-силни. Категорично. За мен AI е една от най-големите възможности, които малките агенции са получавали. Дава ни достъп до скорост, анализ и ресурси, за които преди бяха необходими много повече хора, време и бюджет. В известен смисъл изравнява терена и позволява на малък, но много добър екип да прави неща, за които допреди няколко години беше необходима огромна структура.
Но има една важна уговорка. AI може да ти даде сто идеи за кампания за секунди. Не може да усети човека срещу теб. Не може истински да разбере защо един клиент се страхува да направи следващата крачка, защо една история ще разплаче някого или защо две почти еднакви послания могат да предизвикат напълно различни емоции. Може да разпознава и анализира човешките емоции, но не ги преживява. А маркетингът в крайна сметка е комуникация между хора.
Затова не мисля, че AI ще замени добрите маркетолози. По-скоро ще направи много видима разликата между човек, който просто произвежда съдържание, и човек, който разбира защо го създава.
Техническото ще става все по-достъпно. Вкусът, интуицията, емпатията, идеята и способността да разбираш хората ще стават все по-ценни.
Извън бизнеса
Дума, която мразиш да чуваш от клиенти?
„Спешно.“
Защото в маркетинга много често „спешно“ всъщност означава „не го планирахме навреме“. А липсата на планиране не би трябвало автоматично да се превръща в спешност за целия екип.
Едно приложение/инструмент, без което не можеш да работиш?
Психоложката ми. Не е приложение, но след толкова години в маркетинга смятам, че спокойно влиза в категорията „основни работни инструменти“.
Ако трябва все пак да посоча технология, ChatGPT.
Ако DigiCup беше човек на парти, какъв би бил?
Със сигурност щеше да е зодия Близнаци. Цветен, любопитен, комуникативен и вероятно водещ три различни разговора едновременно. Щеше да е с чаша specialty coffee в ръка, да познава половината хора на партито и да привлече вниманието на останалата половина, без особено да се опитва.
Нямаше да е най-шумният човек в стаята, но със сигурност щеше да е от онези, които запомняш. Малко непредвидим, винаги с нова идея и категорично неспособен да стои дълго на едно място.
Всъщност... май току-що описах и себе си.
За смелостта
Какво би казала на себе си отпреди 5 години, точно преди да стартира DigiCup?
Вероятно същото, което бих си казала и сега: „Здравейте, номер 1 дойде.“
Звучи като шега и донякъде е, но винаги съм имала една малко необяснима увереност, че ще се справя. Не че всичко ще се получи от първия път, не че няма да греша или да има моменти, в които ще се съмнявам, а че каквото и да се случи, ще намеря начин.
Преди пет години може би не съм имала знанията, опита или спокойствието, които имам днес, но съм имала смелостта да започна, преди да се чувствам напълно готова. И сега знам, че точно това ми е било достатъчно.
За какво си мечтала като малка и какво би разказала на детето в себе си от сегашния ти опит?
Като малка мечтаех да бъда журналист. Представях си се в списание или в телевизия и, ако трябва да сме точни, това май е единствената ми детска мечта, която все още не съм осъществила. Казвам „все още“ съвсем умишлено.
Никога не съм живяла с усещането, че нещо е невъзможно. Когато истински поискам нещо, по някакъв начин започвам да търся пътя към него, вместо причините защо няма да стане. Понякога отнема повече време, понякога пътят изглежда съвсем различно от онова, което съм си представяла, но голяма част от нещата, за които някога съм мечтала, днес са част от живота ми.
А на малката Зори вероятно не бих разказвала много за това, което предстои. Не бих искала да ѝ развалям изненадата. Само бих ѝ казала да запази онова нейно детско убеждение, че всичко е възможно. Защото се оказа, че точно то ще ѝ трябва най-много.
Благодаря на Зори Владимирова за откровеността в този разговор.
Можете да следите нейната работа в @zoryvladimirova и агенцията ѝ @digicupagency.